РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило
Златното мастило
Община Пазарджик обяви седмото издание на националния конкурс за млади ...
Авторът и перото
Писателят Салман Рушди е сред претендентите за водещата награда за нех ...
Авторът и перото
Как изглежда холивудската филмова индустрия отвътре? Как са създадени ...

Ръкописен протокол от първия събор на българските журналисти и писатели се съхранява в Държавния архив в Смолян

Дата на публикуване: 08:02 ч. / 24.07.2024
Редактор: Валери Генков
Прочетена
5496
Поводът за свикване на събора е 50-годишнината от издаването на списание „Любословие“ в град Смирна (дн. Измир, Турция), с което се слага началото на българския периодичен печат.  Издател е Константин Фотинов, учител, преводач и книжовник.Организатор на събора е Юрдан Иванов, икономист и библиограф.Той е автор на книгата „Българский периодичен печат от възраждането му до днес (1844-1890)“. На събора присъстват около 170 писатели и журналисти, сред които Иван Вазов, Алеко Константинов, д-р Кръстьо Кръстев, Тодор Влайков, Александър Теодоров Балан, Иван Андрейчин, Марко Балабанов, Янко Сакъзов, Стоян Заимов, Михалаки Георгиев, Цани Гинчев, Любомир Милетич, Христо Максимов, Иван Шишманов и др. Участниците обмислят идеи за обединение, като взимат решение за „нравственото и материално повдигане на българската журналистика“.
Ръкописен протокол от първия събор на българските журналисти и писатели се съхранява в Държавния архив в Смолян
Ръкописен протокол от първия събор на българските журналисти и писатели се съхранява в Държавния архив в Смолян
Снимка © БТА
Авторът и перото

„Конгресът на журналистите и списатели изявява желание, щото занапред да се препоръча на всички списатели и вестникари да употребяват по-благоприличен език". Това е едно от гласуваните предложения на първия събор на българските журналисти и писатели, проведен през юли 1894 г. в София. Автентичният изказ на журналисти и писатели от Следосвобожденска България е съхранен в ръкописния съкратен протокол от заседание на първия български журналистически събор, написан от Христо Попконстантинов. Документът е запазен в Държавен архив – Смолян, в архивния фонд на родения в Родопите Христо Попконстантинов - писател, публицист, книжовник, един от пионерите на българската стенографска школа след Освобождението и ръководител на стенографското бюро в Народното събрание.   

Кармен Мишу - Бойчева описва в нов роман събития от епохата на Априлското въстание, Освобождението и годините след него. 

„Дъжд“ излиза на книжния пазар на 1 август, съобщават издателите от „Жанет 45“.

По думите на историка проф. Христо Матанов историческите събития в романа са представени през личните драми на участниците. Отразени са преживяванията на протагониста Христо Бобеков и неговото семейство, както и на реални революционни дейци от Габрово, Русе и други градове. Между тях особено ярко са описани образите на Цанко Дюстабанов и Стефан Стамболов, допълва проф. Матанов. 

Според него художествените произведения имат тази особеност, че в тях фактите се представят по особен начин, без навсякъде и задължително да се спазва историческата истина. Кармен Мишу обаче е максимално правдива, когато описва събитията от голямата история и ежедневието на своите

Разкривайки историята на една фамилия, на един род, ние сглобяваме мозайката - миналото на цяло едно селище, каза в интервю доц. д-р Ангел Янков, директор на Регионалния етнографски музей в Пловдив. Утре доц. Янков ще представи в родното си село Малево, община Чепеларе, своя над 20-годишен труд за родовете на населеното място.

От много години работя по темите, свързани с родословието. Има много материал, но той е разпилян и затова трябваше да бъде събран, обработен и популяризиран. Това е и целта на настоящата книга, каза авторът на историко-етноложкото изследване. Той допълни, че три поколения са достатъчни, за да се заличи старата родова памет. Има и изключения, когато някои стигат назад по пет-шест поколения и това е максимумът. „Когато имаме документи, може да проследим и 250-300 години назад. Но за жалост науката "Генеалогия" през социализма беше подценявана, считана за

Вицепрезидентът Илияна Йотова бе гост на представянето в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ на книгата „Македония в карикатури – Александър Божинов“. Нейни съставители са проф. Ваня Добрева и проф. Боряна Бужашка, съобщават от прессекретариата на държавния глава.

Изданието е част от проект на Университета по библиотекознание и информационни технологии, финансиран от Фонд „Научни изследвания“, „Между трагичното и комичното – Александър Божинов (карикатурист, военен фотограф и писател)“. В приветствието си Йотова подчерта, че с проекта и издаването на карикатурите на Александър Божинов ще се запълни съществуващата празнина от знание за бащата на политическата карикатура особено сред младите хора в България.

„Дългата биография и творчеството на Божинов са прочит на бурните и изпълнени с трагизъм години на младата Трета българска държава, на перипетиите на и

Най-важните съвети на Петър Дънов за човека и неговото място в света и вселената са събрани в книгата „Житейски алманах“, разказват издателите от „Кръг“.

Томът се очаква да излезе до края на месеца. Издава по повод 160-ата годишнина от рождението на Дънов, както и 80-ата годишнина от неговата кончина. В „Житейски алманах“ са включени мисли, посветени на мъжа и жената, на децата, на дома, парите, любовта, кармата и др. Ярката философия на Петър Дънов е всеобхватна и засяга най-различни теми, но винаги следва максимата, че духът и тялото са едно цяло, посочват издателите.

По-рано тази година от „Кръг“ представиха още една книга, посветена на двете годишнини. „Книга за здравето“ включва лечебни рецепти на Дънов.

На церемония във Вършец днес бяха обявени имената на отличените и наградените поети в конкурса за сонет на името на Лъчезар Станчев.

Журито в състав Кирил Кадийски – председател, и членове доц. Надежда Стоянова и проф. Румяна Станчева – дъщеря на покойния Лъчезар Станчев, е присъдило първа награда на поета Георги Миланов за произведението му „Очакване”. Той получи грамота и парична премия от 400 лева от организаторите. Втора награда с грамота и премия от 100 лева получи Мария Димитрова за „Сонет в три изречения“ . Отличия с грамоти получиха също Вероника Иванова за „Един усмихнат мъж“ и Светлана Йонкова за „Отрицание на отрицанието“.

В тазгодишното издание на конкурса за сонет на името на Лъчезар Станчев са участвали 50 автори от цялата страна. Осемнадесет подбрани от журито техни произведения са включени в малък сборник „Лъчезарни сонети 2024“, издаден от фондация „Лъ

Днес отбелязваме 130 г. от провеждането на първия събор на българските журналисти и писатели (24-29 юли 1894 г.). Той е бил в читалище „Славянска беседа“ в София, сочи информация от отдел "Справочна" на .

Поводът за свикване на събора е 50-годишнината от издаването на списание „Любословие“ в град Смирна (дн. Измир, Турция), с което се слага началото на българския периодичен печат.  Издател е Константин Фотинов, учител, преводач и книжовник. Организатор на събора е Юрдан Иванов, икономист и библиограф. Той е автор на книгата „Българский периодичен печат от възраждането му до днес (1844-1890)“. На събора присъстват около 170 писатели и журналисти, сред които Иван Вазов, Алеко Константинов, д-р Кръстьо Кръстев, Тодор Влайков, Александър Теодоров Балан, Иван Андрейчин, Марко Балабанов, Янко Сакъзов, Стоян Заимов, Михалаки Георгиев, Цани Гинчев, Любомир Милетич, Христо Максимов, Иван Шишманов и др. Участниците обмислят идеи за обединение, като взимат решение за „нравственото и материално повдигане на българската журналистика“. 

Възпитанието на печата върви паралелно с възпитанието на обществото, се казва в ръкописния протокол от събора, съхраняван в Държавен архив-Смолян. В дневния ред на срещата е било включено разискване на въпроса за „нравственото подобрение на нашата журналистика“. Преди повече от век, представителите на медиите след Освобождението търсят „причините за нравствения упадък на нашия печат“ в тогавашния закон за печата и държавните безусловни фондове, които „задушават свободния и независим печат“.  Сред гласуваните резолюции на събора е настояване пред правителството за отмяна по законодателен ред на закона за печата. 

Нашият печат държи много непристоен език и следователно ще трябва да се вземат мерки за неговото обуздаване, е мнението на оратори на първия събор на журналисти и писатели. Изказват се предложения дори за учредяване на постоянен почетен комитет, който да контролира и възпира осъдителния език на печата.  В окончателно гласувания вариант на предложението се препоръчва на писатели и вестникари да употребяват по-благоприличен език.

В сп. "Мисъл" д-р Кръстю Кръстев пише за събора: „Щастлива бе идеята, щастлив случаят да се направи първият опит за едно сближаване между българските литературни сили, за едно сплотяване между тях в името, ако не на някоя литературна идея, то поне в името на техните интереси и техното възпитателно въздействие върху обществото“.

На 3 декември 1905 г. софийските журналисти публично обявяват създаването на Дружеството на столичните журналисти. Неговата активна дейност започва от 1907 г., когато е избрано настоятелство с председател Йосиф Хербст, журналист и публицист. Същата година дружеството приема и устав, съгласно който целите на организацията са: „да сдружи ратниците на българската журналистика, да повдига етичното равнище на българската журналистика, да създава благоприятни и съответстващи на високото журналистическо призвание материални и морални условия на вестникарската работа, да посредничи в споровете между издателите и хоноруваните журналисти, да се намесва по покана в спорове за чест, възникнали между членове на дружеството, като вестникари, както и с други лица и въобще да стои като буден страж над професионалните интереси на журналистите по призвание“.  За своите членове дружеството изисква поне петгодишен стаж в професията и в редиците му са предимно автори от големите столични вестници, както и от независими информационни издания.

През 1924 г. журналистите от провинцията учредяват свое сдружение под името Съюз на провинциалните професионални журналисти в България. Негов първи председател е Стоян Никифоров, а организацията издава в продължение на две години списание „Български журналист“.

Дружеството на столичните журналисти в София и Съюзът на провинциалните професионални журналисти съществуват като самостоятелни организации до 24 декември 1944 г., когато се обединяват в Съюз на журналистите в България. За председател на Управителния съвет е избран Петко Пенчев, а за почетен председател – Тодор Павлов. През 1950 г. Съюзът на журналистите в България преустановява съществуването си, тъй като става част от Профсъюза на работниците от просветата, печата и политико-обществените учреждения под името Централен дом на журналистите (ЦДЖ), който продължава своята дейност до юни 1955 г. 

На учредителното събрание на Съюза на българските журналисти на 12 юни 1955 г. присъстват журналисти от столичния дневен и периодичен печат, местния печат, , Радио „София“ и др. Владимир Топенчаров, главен редактор на вестник „Отечествен фронт“ изтъква в словото си необходимостта от създаването на Съюз на българските журналисти, като се обосновава, че изтеклите пет години като Централен дом на журналистите са неподходяща форма за водене на работата сред журналистите.

На събранието единодушно е приет Устав на Съюза на българските журналисти. Избран е Управителен съвет в състав от 15 души: Владимир Топенчаров, Ангел Георгиев, Атанас Стойков, Славчо Васев, Петър Станчев, Богомил Нонев, Христо Консулов, Любен Велев, Илия Кюльовски, Къню Кожухаров, Методи Танев, Васил Акьов, Тодор Абазов, Георги Боков, Мишо Николов и Ревизионна комисия от пет души в състав: Асен Нейков, Констан­тин Буюклиев, Иван Иванджийски, Тотю Белчев, Ана Българанова.

На 11 март 1960 г. в Студентския културен дом в София е проведен първият конгрес на СБЖ. Присъстват повече от 300 делегати от редакционните колегии на вестници и списания, от , от радиото и телевизията, както и аташета по печата и чуждестранни кореспонденти в София. Конгресът е открит с кратко слово от члена на УС на СБЖ Георги Боков, главен редактор на вестник „Работническо дело“. Към 31 декември 1960 г. численият състав на съюза е 1902 души. Съюзът на българските журналисти има свой вестник – „Поглед“, първият му брой излиза на 29 юли 1930 г., спрян е през 1934 г. Вестникът е възстановен отново от 1 януари 1966 г.  и излиза до 1996 г., след което съществува в периода 2006 – 2010 г.

Председатели на Съюза на българските журналисти са били: Владимир Топенчаров, Славчо Васев, Георги Боков, Веселин Йосифов, Боян Трайков, Лалю Димитров, Стефан Продев, Александър Ангелов, Милен Вълков. През 2015 г. за председател на СБЖ е избрана Снежана Тодорова. На 15 май 2024 г. СБЖ отбеляза с концерт 180-годишнината от зараждането на българския периодичен печат и 130-годишнината от създаването на организирано журналистическо движение в България.

Отдел „Справочна“/ДС

Използвани източници: 

https://sbj-bg.eu/article/details/57506

https://sbj-bg.eu/article/details/57874

https://daritelite.bg/druzhestvo-na-stolichnite-zhurnalisti/

https://www.bta.bg/bg/ot-arhivite/470312-na-12-yuni-1955-g-e-uchreden-sayuzat-na-balgarskite-zhurnalisti

https://diplomaticspectrum.com/bg/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F/1404-175-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B6%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0.html

https://www.sbj-bg.eu/article/details/41/

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Писателят Салман Рушди е сред претендентите за водещата награда за нехудожествена литература „Бейли Гифорд“ във Великобритания, предаде Асошиейтед прес.  ...
Вижте също
Как изглежда холивудската филмова индустрия отвътре? Как са създадени визуалните образи на триглавото куче Пухчо, Волдемор, кентавъра и Стюарт Литъл? Има ли граници за въ ...
Към първа страница Новини Авторът и перото
Авторът и перото
Салман Рушди е претендент за наградата „Бейли Гифорд“
Писателят Салман Рушди е сред претендентите за водещата награда за нехудожествена литература „Бейли Гифорд“ във Великобритания, предаде Асошиейтед прес.  Мемоарите му „Нож: Медитации след опит за убийство“ (Knife: Meditations Afte ...
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Владимир Тодоров показва холивудската филмова индустрия отвътре
Как изглежда холивудската филмова индустрия отвътре? Как са създадени визуалните образи на триглавото куче Пухчо, Волдемор, кентавъра и Стюарт Литъл? Има ли граници за въображението и творческото себеизразяване?  „Холивудобългарин. В страната на илю ...
Ангелина Липчева
Поетичен конкурс „Доброглед“ кани автори от цялата страна
Валери Генков
Авторът и перото
С книгите на Людмил Тодоров читателите ще научат неща за себе си, каза Златна Костова
С прочитането на книгите „Посланичката“ и „От какавидата до пеперудата. Незаснети" на Людмил Тодоров (1955 - 2023) читателите ще научат нови неща за него, но по-важното е, че ще научат неща за себе си. Това каза съпругата на автора и преводач ...
Ангелина Липчева
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Литературен обзор
Съживяването на пламъка на култура в малките населени места
Писателката Виктория Бешлийска ще гостува в смолянското село Малка Арда на 22 септември. Авторката ще бъде първият гост в ремонтираната функционална зала "Добротворец" в населеното място към Читалище "Христо Ботев- 1958 г.", съобщи Кристина Патева, организато ...
Добрина Маркова
Литературен обзор
Светска София между две войни. Личности, мода, забавления
В Оряхово днес, 5 септември, представят книгата „Светска София между две войни. Личности, мода, забавления“. Двама архитекти, родом от Оряхово, са споменати в изданието, съобщи Евгения Найденова – директор на Историческия музей в града. Тя до ...
Добрина Маркова
Литературен обзор
Норвежкият писател Атле Нес ще дава автографи на „Алея на книгата“ в София
Ангелина Липчева
Подиум на писателя
Мистерия с писател има в първия роман на поетесата Ралица Генчева
Ангелина Липчева
„Обрат в сюжета“ е новата книга на Ралица Генчева, съобщават от „Сиела“. Открита, фина и чувствителна, поетесата и минималист промени живота на хиляди читатели, създавайки сплотена общност около най-известната българска книжна абонаментна кутия, припомнят издателите. С появата на първия си роман, Charly Wilde, както е позната авторката, предизвиква любителите на заплетените ...
Експресивно
Поезия и важна кауза се събраха на едно място на събитието “Виж ме силна и свободна”
Валери Генков
На бюрото
В Регионалната библиотека "Пейо Яворов" писателката и преподавател по корейски език Цветелина Б ...
Начало Авторът и перото

Ръкописен протокол от първия събор на българските журналисти и писатели се съхранява в Държавния архив в Смолян

08:02 ч. / 24.07.2024
Редактор: Валери Генков
Прочетена
5496
Ръкописен протокол от първия събор на българските журналисти и писатели се съхранява в Държавния архив в Смолян
Ръкописен протокол от първия събор на българските журналисти и писатели се съхранява в Държавния архив в Смолян
Снимка © БТА
Авторът и перото

„Конгресът на журналистите и списатели изявява желание, щото занапред да се препоръча на всички списатели и вестникари да употребяват по-благоприличен език". Това е едно от гласуваните предложения на първия събор на българските журналисти и писатели, проведен през юли 1894 г. в София. Автентичният изказ на журналисти и писатели от Следосвобожденска България е съхранен в ръкописния съкратен протокол от заседание на първия български журналистически събор, написан от Христо Попконстантинов. Документът е запазен в Държавен архив – Смолян, в архивния фонд на родения в Родопите Христо Попконстантинов - писател, публицист, книжовник, един от пионерите на българската стенографска школа след Освобождението и ръководител на стенографското бюро в Народното събрание.   

Кармен Мишу - Бойчева описва в нов роман събития от епохата на Априлското въстание, Освобождението и годините след него. 

„Дъжд“ излиза на книжния пазар на 1 август, съобщават издателите от „Жанет 45“.

По думите на историка проф. Христо Матанов историческите събития в романа са представени през личните драми на участниците. Отразени са преживяванията на протагониста Христо Бобеков и неговото семейство, както и на реални революционни дейци от Габрово, Русе и други градове. Между тях особено ярко са описани образите на Цанко Дюстабанов и Стефан Стамболов, допълва проф. Матанов. 

Според него художествените произведения имат тази особеност, че в тях фактите се представят по особен начин, без навсякъде и задължително да се спазва историческата истина. Кармен Мишу обаче е максимално правдива, когато описва събитията от голямата история и ежедневието на своите

Разкривайки историята на една фамилия, на един род, ние сглобяваме мозайката - миналото на цяло едно селище, каза в интервю доц. д-р Ангел Янков, директор на Регионалния етнографски музей в Пловдив. Утре доц. Янков ще представи в родното си село Малево, община Чепеларе, своя над 20-годишен труд за родовете на населеното място.

От много години работя по темите, свързани с родословието. Има много материал, но той е разпилян и затова трябваше да бъде събран, обработен и популяризиран. Това е и целта на настоящата книга, каза авторът на историко-етноложкото изследване. Той допълни, че три поколения са достатъчни, за да се заличи старата родова памет. Има и изключения, когато някои стигат назад по пет-шест поколения и това е максимумът. „Когато имаме документи, може да проследим и 250-300 години назад. Но за жалост науката "Генеалогия" през социализма беше подценявана, считана за

Вицепрезидентът Илияна Йотова бе гост на представянето в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ на книгата „Македония в карикатури – Александър Божинов“. Нейни съставители са проф. Ваня Добрева и проф. Боряна Бужашка, съобщават от прессекретариата на държавния глава.

Изданието е част от проект на Университета по библиотекознание и информационни технологии, финансиран от Фонд „Научни изследвания“, „Между трагичното и комичното – Александър Божинов (карикатурист, военен фотограф и писател)“. В приветствието си Йотова подчерта, че с проекта и издаването на карикатурите на Александър Божинов ще се запълни съществуващата празнина от знание за бащата на политическата карикатура особено сред младите хора в България.

„Дългата биография и творчеството на Божинов са прочит на бурните и изпълнени с трагизъм години на младата Трета българска държава, на перипетиите на и

Най-важните съвети на Петър Дънов за човека и неговото място в света и вселената са събрани в книгата „Житейски алманах“, разказват издателите от „Кръг“.

Томът се очаква да излезе до края на месеца. Издава по повод 160-ата годишнина от рождението на Дънов, както и 80-ата годишнина от неговата кончина. В „Житейски алманах“ са включени мисли, посветени на мъжа и жената, на децата, на дома, парите, любовта, кармата и др. Ярката философия на Петър Дънов е всеобхватна и засяга най-различни теми, но винаги следва максимата, че духът и тялото са едно цяло, посочват издателите.

По-рано тази година от „Кръг“ представиха още една книга, посветена на двете годишнини. „Книга за здравето“ включва лечебни рецепти на Дънов.

На церемония във Вършец днес бяха обявени имената на отличените и наградените поети в конкурса за сонет на името на Лъчезар Станчев.

Журито в състав Кирил Кадийски – председател, и членове доц. Надежда Стоянова и проф. Румяна Станчева – дъщеря на покойния Лъчезар Станчев, е присъдило първа награда на поета Георги Миланов за произведението му „Очакване”. Той получи грамота и парична премия от 400 лева от организаторите. Втора награда с грамота и премия от 100 лева получи Мария Димитрова за „Сонет в три изречения“ . Отличия с грамоти получиха също Вероника Иванова за „Един усмихнат мъж“ и Светлана Йонкова за „Отрицание на отрицанието“.

В тазгодишното издание на конкурса за сонет на името на Лъчезар Станчев са участвали 50 автори от цялата страна. Осемнадесет подбрани от журито техни произведения са включени в малък сборник „Лъчезарни сонети 2024“, издаден от фондация „Лъ

Днес отбелязваме 130 г. от провеждането на първия събор на българските журналисти и писатели (24-29 юли 1894 г.). Той е бил в читалище „Славянска беседа“ в София, сочи информация от отдел "Справочна" на .

Поводът за свикване на събора е 50-годишнината от издаването на списание „Любословие“ в град Смирна (дн. Измир, Турция), с което се слага началото на българския периодичен печат.  Издател е Константин Фотинов, учител, преводач и книжовник. Организатор на събора е Юрдан Иванов, икономист и библиограф. Той е автор на книгата „Българский периодичен печат от възраждането му до днес (1844-1890)“. На събора присъстват около 170 писатели и журналисти, сред които Иван Вазов, Алеко Константинов, д-р Кръстьо Кръстев, Тодор Влайков, Александър Теодоров Балан, Иван Андрейчин, Марко Балабанов, Янко Сакъзов, Стоян Заимов, Михалаки Георгиев, Цани Гинчев, Любомир Милетич, Христо Максимов, Иван Шишманов и др. Участниците обмислят идеи за обединение, като взимат решение за „нравственото и материално повдигане на българската журналистика“. 

Възпитанието на печата върви паралелно с възпитанието на обществото, се казва в ръкописния протокол от събора, съхраняван в Държавен архив-Смолян. В дневния ред на срещата е било включено разискване на въпроса за „нравственото подобрение на нашата журналистика“. Преди повече от век, представителите на медиите след Освобождението търсят „причините за нравствения упадък на нашия печат“ в тогавашния закон за печата и държавните безусловни фондове, които „задушават свободния и независим печат“.  Сред гласуваните резолюции на събора е настояване пред правителството за отмяна по законодателен ред на закона за печата. 

Нашият печат държи много непристоен език и следователно ще трябва да се вземат мерки за неговото обуздаване, е мнението на оратори на първия събор на журналисти и писатели. Изказват се предложения дори за учредяване на постоянен почетен комитет, който да контролира и възпира осъдителния език на печата.  В окончателно гласувания вариант на предложението се препоръчва на писатели и вестникари да употребяват по-благоприличен език.

В сп. "Мисъл" д-р Кръстю Кръстев пише за събора: „Щастлива бе идеята, щастлив случаят да се направи първият опит за едно сближаване между българските литературни сили, за едно сплотяване между тях в името, ако не на някоя литературна идея, то поне в името на техните интереси и техното възпитателно въздействие върху обществото“.

На 3 декември 1905 г. софийските журналисти публично обявяват създаването на Дружеството на столичните журналисти. Неговата активна дейност започва от 1907 г., когато е избрано настоятелство с председател Йосиф Хербст, журналист и публицист. Същата година дружеството приема и устав, съгласно който целите на организацията са: „да сдружи ратниците на българската журналистика, да повдига етичното равнище на българската журналистика, да създава благоприятни и съответстващи на високото журналистическо призвание материални и морални условия на вестникарската работа, да посредничи в споровете между издателите и хоноруваните журналисти, да се намесва по покана в спорове за чест, възникнали между членове на дружеството, като вестникари, както и с други лица и въобще да стои като буден страж над професионалните интереси на журналистите по призвание“.  За своите членове дружеството изисква поне петгодишен стаж в професията и в редиците му са предимно автори от големите столични вестници, както и от независими информационни издания.

През 1924 г. журналистите от провинцията учредяват свое сдружение под името Съюз на провинциалните професионални журналисти в България. Негов първи председател е Стоян Никифоров, а организацията издава в продължение на две години списание „Български журналист“.

Дружеството на столичните журналисти в София и Съюзът на провинциалните професионални журналисти съществуват като самостоятелни организации до 24 декември 1944 г., когато се обединяват в Съюз на журналистите в България. За председател на Управителния съвет е избран Петко Пенчев, а за почетен председател – Тодор Павлов. През 1950 г. Съюзът на журналистите в България преустановява съществуването си, тъй като става част от Профсъюза на работниците от просветата, печата и политико-обществените учреждения под името Централен дом на журналистите (ЦДЖ), който продължава своята дейност до юни 1955 г. 

На учредителното събрание на Съюза на българските журналисти на 12 юни 1955 г. присъстват журналисти от столичния дневен и периодичен печат, местния печат, , Радио „София“ и др. Владимир Топенчаров, главен редактор на вестник „Отечествен фронт“ изтъква в словото си необходимостта от създаването на Съюз на българските журналисти, като се обосновава, че изтеклите пет години като Централен дом на журналистите са неподходяща форма за водене на работата сред журналистите.

На събранието единодушно е приет Устав на Съюза на българските журналисти. Избран е Управителен съвет в състав от 15 души: Владимир Топенчаров, Ангел Георгиев, Атанас Стойков, Славчо Васев, Петър Станчев, Богомил Нонев, Христо Консулов, Любен Велев, Илия Кюльовски, Къню Кожухаров, Методи Танев, Васил Акьов, Тодор Абазов, Георги Боков, Мишо Николов и Ревизионна комисия от пет души в състав: Асен Нейков, Констан­тин Буюклиев, Иван Иванджийски, Тотю Белчев, Ана Българанова.

На 11 март 1960 г. в Студентския културен дом в София е проведен първият конгрес на СБЖ. Присъстват повече от 300 делегати от редакционните колегии на вестници и списания, от , от радиото и телевизията, както и аташета по печата и чуждестранни кореспонденти в София. Конгресът е открит с кратко слово от члена на УС на СБЖ Георги Боков, главен редактор на вестник „Работническо дело“. Към 31 декември 1960 г. численият състав на съюза е 1902 души. Съюзът на българските журналисти има свой вестник – „Поглед“, първият му брой излиза на 29 юли 1930 г., спрян е през 1934 г. Вестникът е възстановен отново от 1 януари 1966 г.  и излиза до 1996 г., след което съществува в периода 2006 – 2010 г.

Председатели на Съюза на българските журналисти са били: Владимир Топенчаров, Славчо Васев, Георги Боков, Веселин Йосифов, Боян Трайков, Лалю Димитров, Стефан Продев, Александър Ангелов, Милен Вълков. През 2015 г. за председател на СБЖ е избрана Снежана Тодорова. На 15 май 2024 г. СБЖ отбеляза с концерт 180-годишнината от зараждането на българския периодичен печат и 130-годишнината от създаването на организирано журналистическо движение в България.

Отдел „Справочна“/ДС

Използвани източници: 

https://sbj-bg.eu/article/details/57506

https://sbj-bg.eu/article/details/57874

https://daritelite.bg/druzhestvo-na-stolichnite-zhurnalisti/

https://www.bta.bg/bg/ot-arhivite/470312-na-12-yuni-1955-g-e-uchreden-sayuzat-na-balgarskite-zhurnalisti

https://diplomaticspectrum.com/bg/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F/1404-175-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B6%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0.html

https://www.sbj-bg.eu/article/details/41/

Още от рубриката
Авторът и перото
Салман Рушди е претендент за наградата „Бейли Гифорд“
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Владимир Тодоров показва холивудската филмова индустрия отвътре
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Поетичен конкурс „Доброглед“ кани автори от цялата страна
Валери Генков
Всичко от рубриката
Владимир Тодоров показва холивудската филмова индустрия отвътре
Ангелина Липчева
Как изглежда холивудската филмова индустрия отвътре? Как са създадени визуалните образи на триглавото куче Пухчо, Волдемор, кентавъра и Стюарт Литъл? Има ли граници за въ ...
На бюрото
В Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ започват есенни ателиета по творческо писане
Добрина Маркова
Литературен обзор
Съживяването на пламъка на култура в малките населени места
Добрина Маркова
Литературен обзор
Светска София между две войни. Личности, мода, забавления
Добрина Маркова
Литературен обзор
Норвежкият писател Атле Нес ще дава автографи на „Алея на книгата“ в София
Ангелина Липчева
Подиум на писателя
Мистерия с писател има в първия роман на поетесата Ралица Генчева
Ангелина Липчева
Експресивно
Поезия и важна кауза се събраха на едно място на събитието “Виж ме силна и свободна”
Валери Генков
Литературен обзор
Среща с германската писателка Дагмар Лойполд ще се състои в „Гьоте институт“
Валери Генков
На бюрото
Корейското чудо халю
Ангелина Липчева
На бюрото
Хай хай, Япония
Ангелина Липчева
Подиум на писателя
Юбилейно издание на „Рибния буквар“ излиза по случай 200 години от публикуването му
Ангелина Липчева
Вижте още новини
 
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Рицарят на доброто
Книгата за Апостол Карамитев „Рицарят на доброто“ на неговия син Момчил Карамитев и Олга Маркова бе представена на варненския филмов фестивал „Любовта е лудост“.  По думите на Маркова идеята за нея е дошла от оперната режисьорка В ...
Избрано
Историите във всички мои стихотворения са преживени, но не са задължително лични
Историите във всички мои стихотворения са преживени, но не са задължително лични. Обикновено разказвам истории, свързани с други хора. Това каза писателката и журналистка Оля Стоянова по повод новата си стихосбирка „Как ни спасяват природните закони&ldqu ...
„Гръцко синьо“ може да бъде четена и като роман, и като наръчник
Ако сте поропуснали
С представяне на трима автори Созопол ще отбележи Седмицата на българската литература
С представяне на трима автори Община Созопол ще отбележи Седмицата на българската литература и българските писатели. В периода 30 август – 3 септември посетителите ще могат да се срещнат с трима български писатели и новите им книги, съобщиха от издателст ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2024 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2024 Literans България.
Всички права запазени.